Престижни награди от конкурса на Община Горна Оряховица по повод 150 години от обесването на Васил Левски
Ето ги и нашите Победители в конкурса! Криси, Илиян и Злати - две втори и една трета награда, едно твърде добро представяне на фона на участието на всички училища в града и няколко от областта. Нашите седмокласници отговорно и сериозно работиха върху поставената за конкурса тема, посветена на 150-тата годишнина от обесването на Апостола, 150 години безсмъртие - щом и до днес Левски, Дякон Игнатий, е в сърцата на хората и вдъхновява с делата си!
Втора награда за Кристияна
Васил Левски – неговите вечни послания
Васил Иванов Кунчев. Дякон Левски. 18 юли 1837 година – 19 февруари 1873 година – две години, заключващи живота в рамка, но не успели да заключат душата, и безсмъртието на широко скроената личност, на героя, постигнал незабрава! Образът му е идеализиран, превърнал се в светиня, името му – в синоним на Свободата и на дълбоката вяра в един идеал уж непостижим, а станал реалност! „Образ невъзможен“, както го нарича Вазов. Портретът му излъчва светлина, икона е свещена и свята.
Васил Иванов Кунчев. Левски – герой, който навлиза като буря в живота ни, за да разтърси из дъно душите, поели от „семето чудно“, покълнало в сърцата на поколения наред. Жалко и тъжно е, че все по-малко се изучават живота, делото и идеите на Левски, защото той е герой легенда, за когото никой никога не е казал лоша дума, няма и едно петънце, което да засенчва светлия му образ и неговата памет.
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ И той служи до смърт! Времето и забравата са безсилни пред образа му, той е във времето, както „времето е в нас“ и ни обръща към подвига му и се възхищаваме от делата и жертвоготовността му… Прекланяме се пред светлината, която освети нашия свободен път и едновременно ни обръща към героя. Неговият огнен дух и непреклонно спокойствие ни притеглят с неимоверна сила. Не всичко разбираме от неговите думи, достигнали до нас, но усещаме силата им, като заклинание и благословия, като завет, който трябва да следваме напред във времето…
Васил Левски е човекът, който очертава пътя към свободата, той първи съставя план за освобождението на България със собствени сили, защото „който ни освободи, той и ще да ни пороби“. Левски не само съставя горещия, смелия план, но и проправя пътя на свободата. Три пъти, като в приказките, той обикаля родината по села и градове, за да създава революционни комитети, отворили люта рана в сърцето на империята. Думите, погледа, държанието му са завладявали хората. Имал е скрита магия, която и днес владее хората. Може би и днес духът му още върви по утъпканите от него пътеки и напомня за себе си. Може би нашите пътища днес помнят неговите стъпки и ни насочват с неговата вяра.
Духът на Левски живее в нас, така той е победил времето, в това е неговата сила. Благодарни сме му за това, че имаме своето време, че не живеем в неговото време, защото нашето време е свободно!
Кристиана Тихомирова Досева,
7-Б клас,
ОУ“Св.Паисий Хилендарски“
гр. Горна Оряховица
Втора награда за стихотворение
Васил Левски – неговите вечни послания
ПОКЛОН
Ти,
Герой наш,
който се пожертва за България
и нашите сърца,
за да може днес да се наречем
Българи!
Ти,
Храбър и смел, със сабя в ръце,
с ясна мисъл, с горещо сърце –
показа посоката
и как трябва да се борим
с тъмните робски злини!
Ти, Василе,
си Апостола на Свободата,
който поиска
„Чиста и свята република“!
Българска държава!
Български деца свободни!
Обичаме те,
Дякон Левски!
Ти ни завеща дух и сила,
земя, която Българска се днес нарича
и Български са
нашите природни красоти!
Благодарим ти!
прекланяме глави
пред светостта на твоето дело,
пазим в сърцата
и умовете си
Искрата, запалена от теб!
Илиян Петров Христов,
7-Б клас
ОУ“Св.Паисий Хилендарски“
Трета награда
Васил Левски – неговите вечни послания
Васил Левски е един велик българин! Банално ли ви звучи това? Може би е така! Но това е истината и това са думите! Можем да го определим с много други думи и всички ще бъдат верни. И всички ще бъдат слаби пред величието на неговия дух.
Апостолът на българската свобода! Неговият български народ никога не може и няма да забрави смелостта му, добротата, магията, с която привлича. Васил Иванов отдава целия си живот на свободата, не можейки да понесе чуждото човешко страдание и същевременно освен делото си ни оставя в наследство завети, от които самият той се е водил.
“Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение.“ Човекът Васил Иванов дълбоко в себе си е преживявал чуждите страдания. Чуждите ли? Не това е едно голямо общо страдание, страданието на ближния, което не може да бъде понесено и не бива. Както казва един друг велик българин: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата!“(Хр.Ботев) Левски не е можел да се примири и не се е примирил с това, че народът му страда под робството. Той е харизматична личност, която завладява умовете и сърцата, увлича всички след себе си. С любов, умиление, уважение говорят всички за него. „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел.“(Хр. Ботев) Възхищават му се и тръгват след него. Примерът му е заразителен. Не случайно е Апостолът на свободата. Свободата като малко семенце е засята и пониква в душите на хората, те осъзнават, че без нея животът е невъзможен, както без въздуха и водата. „Без революция сме загубени во веки веков.“ И тази бленувана революция е изпитът, през който народът трябва да премине, да преплува реки от кръв, за да оцелее и се възроди от пепелта като Феникс. Защото: „Без изпит не е приет никой“
Ние днес сме деца на светлината, извоювана и дарена от героите, поведени от него – Дякон Левски, Апостолът. Изгубили са живота си за тази светлина, но остават да живеят в сърцата ни. Васил Иванов Кунчев – легенда и реалност, сила и дух, човек, сбъднал съкровена мечта, показал сила и останал жив сред живите завинаги. „Ще имаме едно знаме, на което да пише: „Чиста и свята република““ Наша днес е отговорността да запазим чистотата и светостта на това знаме.
Злати Николов Златев,
7-А клас,
ОУ“Св.Паисий Хилендарски“